zen

Zen (jap. 禅 – "medytacja", z skt. ध्यान Dhyāna, poprzez chiń.: trad. 禪那 (channa), 禪 (chan, uproszcz. 禅那, 禅, pinyin: chánnà, chán) – nurt buddyzmu, który w pełni rozwiniętą formę uzyskał w Chinach, skąd przedostał się do Japonii, Korei i Wietnamu. Wywodzi się z rodziny buddyzmu mahajany, ale na przestrzeni wieków nabrał wyrazistego indywidualnego stylu, pełnego minimalizmu i zamierzonych paradoksów.
W celu uzyskania więcej informacji, zobacz w Wikipedia.οrg...

Curent filosofico-religios dezvoltat în Japonia in Evul Mediu. Incepind cu sec. XX Filosofia Zen este introdusa si in Europa.
Mai multe la Wikipedia.org...

Дзен на Японски: ), Японски превод за Чан (Традиционен китайски: ; обикновен китайски: ) е течение от Махаяна Будизма. Думата Чан произхожда от санскритското Дхяна, което означава дълбоко съзерцание. Дзен-будизмът е школа, която поставя на централно място осъзнаването на текущия момент и прозрението в същността на нещата чрез личния опит.Установяването на Дзен е традиционно отдавано на индийския принц станал монах Бодхидхарма, за който е записано да отива в Китай да учи на "специално предаване на външни писания", които "не стоят над думите". Възникването на Дзен като различно течение на будизма първо документирано в Китай през 7 век. Смята се че се развива като амалгама на различни течения в Махаяна будисткото мислене - сред тях са философиите на Йогашара и Мадхиамака и Праджняпарамита литература - и местните традиции в Китай, особено Таоизма и Хинаяна Будизма. От Китай, Дзен впоследствие се разпространява на юг към Виетнам на изток към Корея и Япония. В края на XIX в. и началото на XX в., Дзен също започва да се разпространява в Северна Америка и Европа. Дзен започва да се разпространява в Япония през 1191 г. от монаха Ейсай, който се счита за основател на школата Риндзай Дзен. Сложните теории на Риндзай Дзен са били популярни главно в средите на самураите и на военната класа и с тях е свързано практикуването на бойните изкуства. Има и друга разновидност на Дзен – Сото Дзен, която е била по-популярна сред хората на изкуството. Произходът на думата Дзен е древноиндийски и означава „мисля“ и именно това действие е залегнало в основата на философията. Според нея човек може да достигне просветление чрез медитация и дисциплина. Дзен може да се определи и като практика, която помага на човека да проникне с мисълта си до своето собствено „Аз“ чрез медитация и да превъплъти това свое его в ежедневния си живот. Трите основни елемента на практикуването на религиозната философия Дзен са: медитация в седнало положение със скръстени крака (т. нар. дзадзен), извършване на някаква работа и пеене на псалми. В днешно време Дзен е по-популярен в чужбина, отколкото в Япония. Зен-будистки храм е Златният храм в Киото.
 Вижте повече на Wikipedia.οrg… 

Zen er det japanske navn på en retning indenfor Mahayanabuddhismen, som er udbredt i Kina, Japan, Vietnam og Korea. Zen lægger vægt på meditation som et redskab for at opnå indsigt og opmærksomhed. En central ide er at opnå opmærksomhed ved at dyrke frem en sindstilstand af umiddelbar tilstedeværelse uden at filtrere indtrykkene intellektuelt.
Se mere på Wikipedia.org...

Zen er det japanske navnet på en retning innen Mahayanabuddhismen, som er utbredt i Kina, Japan, Vietnam og Korea. Zen vektlegger meditasjon som et redskap for å oppnå innsikt og oppvåkning. En sentral ide er å oppnå oppvåkning ved å dyrke frem en sinnstilstand av umiddelbar tilstedeværelse uten å filtrere inntrykkene intellektuelt. Zen betoner dessuten praktiske ferdigheter samt selvforglemmende pliktoppfyllelse. Den har en unik betydning for japansk kultur og møtt med stor interesse i Vesten.
Les mer på Wikipedia.org...