Шафранът е
подправка, получавана от
цветовете на шафрановия минзухар (Crocus sativus),
културен вид минзухар от семейство Перуникови (Iridaceae). Самото растение се нарича също съкратено шафран. Трите близалца на цвета (
дисталните краища на пестиците — женските репродуктивни органи на растението) и част от шийката му (стъбло, свързващо близалцата с останалата част от растението) се изсушават и се използват в готварството като подправка и оцветител. Шафранът, който от години е най-скъпата в света подправка по тегло, расте при естествени условия в
Югозападна Азия. Култивиран е за първи път в района на
Гърция .Характерни за шафрана са горчивият вкус и миризмата на
йодоформ или
сено. Те се дължат на химическите вещества
пикрокроцин и
шафранал.. Той съдържа също
каротеноидното багрило кроцин, което дава богат златисто-жълт цвят на храната. Заради тези си качества шафранът е много търсена съставка за много храни по целия свят. Той намира приложение и в медицината.Думата „шафран“ произлиза от старофренския термин от
12 век „safran“, който идва от
латинското „safranum“. „Safranum“ е свързано също с
италианското „zafferano“ и
испанското „azafrán“. „Safranum“ идва от
арабската дума „asfar“ (أَصْفَر), която означава „жълт“ чрез
паронимното „za‘faran“ (زَعْفَرَان), името на подправката на арабски.
Вижте повече на Wikipedia.οrg…
Safrankrokus (Crocus sativus) er naturligt udbredt i Middelhavsområdet. Sandsynligvis stammer planten fra området omkring
Grækenland og
Lilleasien. De gamle grækere kendte og dyrkede safran, også romerne værdsatte safran, både som krydderi og som duftspreder. Efter
romerrigets fald, vendte safran først tilbage til Europa da
korsridderne stiftede bekendtskab med det forfinede arabiske køkken. I dag dyrkes safran især i
Iran,
Spanien Tyrkietog Indien. Selvom safran traditionelt dyrkes i middelhavslandene, kan den udmærket dyrkes så højt mod nord som i
England.
Se mere på Wikipedia.org...