patiënt

m, -en, -en пациент.

e [-si‚] adj. (lat. patiens, patientis) 1. търпелив; 2. филос. пасивен, който получава въздействието на обкръжаващата среда; 3. m., f. болен пациент.

['peishъnt] I. a 1. тьрпелив (with към); to be of понасям търпеливо; 2. издръжлив; упорит; З. усърден, старателен; 4. ост. който търпи/допуска (of); II. n 1. пациент, болен; 2. човек, който е обект на/понася (някакво действие).

['peish@nt] I. a 1. тьрпелив (with към); to be of понасям търп