mosque

Джамията e храмът, в който мюсюлманите се събират и извършват обща молитва. Думата в повечето съвременни европейски езици за джамия (mosque, moschee, mosquée, moschea) произхожда от испанската дума за джамия mezquita, която от своя страна е съществителното масджийд от арабския глагол саджада - „да се простреш в молитва“, т.е. със значение „място за извършване на молитвата“. На български както и на останалите балкански езици думата за мюсюлманския храм е заемка, през турски cami, от арабското جمع (jámaʕa), което значи "събиране" или "място за сбор на хората". След 7 век обикновено се строи във формата на четириъгълник, с външен двор, и включва 1-2 минарета (кула, от която мюезинът с напев призовава мюсюлманите за молитва). Единствената джамия с цели 6 минарета в света е така наречената Синя джамия в Истанбул. Стената, обърната към Мека, се отбелязва с празна ниша, михраб. Обикновено е украсена с инкрустации, мозайки, резба върху камък и дърво. Често има водоеми за измиване. Самата стена се нарича кибла.В повечето джамии допускат само мюсюлмани. Височината на минаретата, съгласно канона, е 63 метра - точно толкова години (63) живял пророкът Мохамед.
 Вижте повече на Wikipedia.οrg… 

1. n, джамия.

[mosk] n джамия.

[mЈsk] n джамия.