Магма е стопена
скална маса, намираща се под
земната повърхност или под повърхността на всяка друга земеподобна планета. Химичният състав на магмата е почти същия като този на магмените скали, които са добре изследвани.Когато към тези изследвания се добавят и изследванията на съвременните лави се очертава една доста точна картина на състава на магмата. В най-голямо количество в магмената топилка се срещат SiO2, Al2O3, Fe2O3, FeO, MgO,CaO, K2O, и Na2O. Освен това се срещат в по малки количества TiO2, MnO, BaO, SrO и др.. Всички тези окиси след изстиването и изкристализирането на магмата се свързват в различни минерали най-често силикати. Най-разпространените са фелдшпати, пироксени, амфиболи, слюди, кварц и др.В стопено състояние магмата представлява (от физикохимична гледна точка) високомолекулен разствор на окиси намиращи се във взаимно разстворено състояние. Освен горепосочените съединения в състава на магмата има и други лесно летливи вещества, които не винаги се включват изцяло в скалообразуващите минерали, а се отделят в вместващите скали или излитат в атмосферата при изливането на магмата на повърхността на земята. В най- големи количества в магмата се съдържат H2O, CO2, F2, Cl2, HF, HCl, FeCl3, NaCl, PBCl3, S, SO2, H2S и др. Когато тези съставки по една или друга причина останат в състава на магмата те играят ролята на катализатори на минералообразувателния процес. Основна роля в химичния състав на магмата играят силицият и кислорода. Поради това често магмите се класифицират според количеството на силициевият двуокис в тях. Ултрабазична SiO2 под 40% Базична 40-52% Среднокисела 52-65% Кисела 65-75% Ултракисела над 75%За температурата на магмата се съди основно по две неща, измервания при съвременни изливи и лабораторно измерване на точките на топене на скалообразуващите минерали в магмените скали. Измерванията на температурта на съвременните магми показват максимални температури от 1200-1300о. Има обаче и случай когато са измерени температура на течна лава от 790о. При изливането и на повърхността магмата влиза в досег с атмосферата и в нея започват да протичат редица окислителни процеси, които повишават нейната температура. Имайки пред вид това може да се счита, че в дълбочина температурата на магмата е между 600 и 870д. Подвижноста на магмата зависи основно от два показателя. Количеството на силициевият двуокис и наличието на летливи вещества. Колкото силициевия двуокис е по малко толкова по-голяма и подвижноста на магмата. Обратно, колкото повече летливи вещества, толкова по подвижна магма. Диференциация на магмата. В магмените скали има минерали, които често се срещат заедно. Това означава, че са изкристализирали при една и сща температура. Такива са лабрадор и пироксен, пироксен и диопсид и др.Съществуват и минерали, които никога не се срещат заедно, като оливин и кварц, мусковит и лабрадор и др. Това означава, че изкристализирането става последователно, като първи кристализират минералите с най-висока точка на топене. Те се наричат пирогенни. Такива са оливинът, пироксените,калциевите плагиоклази, илменит лефцит и др. Отделянето на тези минерали води до обогатяване на топилката с вода и други летливи компоненти. Кристализиращите по късно минерали вече включват в състава си хидроксилни групи и за това се наричат хидратогенни.Такива са натриевите плогиоклази, титанит,амфиболи, кварц, слюди и др.
Категория:Геология Категория:Вулканология
Вижте повече на Wikipedia.οrg…
Magma (: grød); smeltet eller delvis smeltet klippemateriale nede i jorden. Hvis det kommer op til jordoverfladen, skifter det navn til
lava. Magma kan indeholde klippestykker fra omgivelserne, xenolither, og krystaller dannet i magmaet, phenochryster. Tre mekanismer kan danne magma:Trykfald: I midtoceanryggen vil den overliggende oceanbundskorpe flyttes fra midten. Det underliggende kappemateriale vil opleve et trykfald og da smeltepunktet er lavere ved lavt tryk vil den opsmelte. Den lette del af magmaet vil stige op og 'lukke' hullet.Solidus (smeltepunkt) falder: Ved destruktive pladegrænser vil den tungere oceanbundsplade trækkes ned i kappen. Oceanbundspladen er mange 100.000 år om at nå den omliggende temperatur, mens trykket udlignes med det samme. Mineraler som amfibol bliver ustabile ved 22 kilobar og dehydreres. Det producerede vand er let og stiger opad i kappen. Termodynamiske forhold gør at vandet får smeltepunktet til at falde betragteligt. Hvis det nye smeltepunkt er lavere end kappematerialets temperatur, vil det opsmelte. De lettere komponenter af magmaet vil stige opad og man får vulkanisme ved disse pladegrænser (Japan, Chile osv.).Kontakt: Når magma stiger opad, skyldes det udelukkende at dets massefylde er lavere end de omgivende bjergarters. Hvis det når en dybde med samme massefylde, vil opstigningen gå i stå (density trap). Det ovenliggende materiale vil så udsættes for en massiv opvarmning og selv danne magma. Massefylden for magma er lavere end for moderbjergarten og derfor vil den nye magma stige opad. Når trykket falder, tæt ved jordoverfladen, vil gasser udkondenseres i magmaet og magmaet vil 'sprøjte' ud som lava eller aske (Hawaii, Island osv.).
Se mere på Wikipedia.org...
adj. m., pl. magmátici; f. sg. magmátică, pl. magmátice
Free Download Now!
