langue

f. (lat. lingua) 1. анат. език; 2. език, реч, говор; ~ vivante жив език; 3. в съчет. ~ de terre геогр. дълга ивица суша, вдадена във водата. Ќ ne pas savoir tenir sa ~ не знам да си държа езика зад зъбите, недискретен съм; avoir un bњuf sur la langue говоря много, недискретен съм; dйlier la ~ развързвам си езика; ~ de bois неодобр. език на политическа пропаганда; une mauvaise ~ човек, който много злослови; bain de ~ потапяне в чуждоезикова среда (при езиково обучение); ~ verte арготичен говор, арго; avoir la ~ bien pendue умея да говоря; много говоря; avoir la ~ trop ~ не мога да пазя тайна; avaler sa ~ мълча, не говоря нищо; ~ de vipиre зъл език; coup de ~ клевета, клюкарство; se mordre la ~ прехапвам си езика, замълчавам; il faut tourner sept fois sa ~ dans sa bouche avant de parler много пъти помисли, преди да говориш; qui ~ a, а Rome va с питане до Цариград се стига.