Генетичният дрейф представлява промяна в честотата на
гените (
алелите), която е случайна и няма приспособителен характер. Така, причините за генетичния дрейф не са биологични, а стохастични (т.е.
вероятностни). Колкото по-малка е
популацията, толкова по-силно се проявява въздействието на генетичния дрейф. Когато популацията е съставена от малък брой индивиди,
алелните честоти могат да се променят поради изцяло случайни причини. Поради това в малките популации може да се установи отклонение от разпределението, очаквано според
закона на Харди-Вайнберг, въпреки, че кръстосването е случайно и не действа
отбор. Вероятността за достигането на дадена честота на гените в следващото поколение в резултат на дрейфа може да се прогнозира с помощта на закономерностите на биномното разпределение. Промените в резултат на дрейфа се натрупват с времето (поколенията), като посоката на промяна в едно поколение е независима от посоката в предишното поколение. Дрейфът намалява генетичното разнообразие в популациите: след като един алел е изгубен в резултат на дрейфа, той повече не съществува в популацията (освен ако не възникне отново в резултат на
мутация, или не пристигне от друга популация в резултат на
миграция). Дрейфът увеличава генетичната диференциация между популациите.
Категория:Популационна генетика Категория:Еволюционна биология
Вижте повече на Wikipedia.οrg…
Free Download Now!
