couleur

[ku‡lш:€] f, -s meist Sg. политическа окраска (на възгледи и др.).

f. (lat. color) 1. цвят, багра; ~ vive ярък цвят; ~ foncйe тъмен цвят; d'une ~ de chair с телесен цвят; 2. боя, багрило; ~s а huile маслени бои; ~s а l'eau водни бои; 3. прен. колорит; ~ locale местен колорит; 4. ~ politique политическо убеждение, политическа линия; 5. цвят на национално знаме; pl. воен. знаме; 6. всяка от четирите бои на картите; annoncer la ~ обявявам боя за коз; прен. разкривам намеренията си; 7. adj.inv. ~ chair с телесен цвят; ~ paille със сламен цвят. Ќ avoir de belles ~s имам хубав, здрав цвят на лицето си; changer de ~ променям цвета на лицето си; en faire voir de toutes les ~s а qqn. разг. мъча, тормозя някого, вадя някому душата; кtre haut en ~ много съм червен; homme de ~ цветнокож, мулат, негър; les ~s nationales национално знаме; perdre ses ~s побледнявам; des yeux couleur du temps очи с променлив цвят (от сиво до синьо); photo en ~s цветна снимка; faire la ~ боядисвам си косата; style sans ~ безличен стил; sous ~ de ост. под претекст, че; la ~ de qqch. разг. външният вид на нещо.