authority

1. n, власт, авторитет (for);
2. pl. власти;
3. познавач, специалист (on);
4. достоверен източник;
5. бизн: пълномощие.
A to pay - бизн: акредитив.

[ъ:'Ґъriti] n 1. власт; пълномошие; право; in ~ на/с власт, на отговорно място, отговорен; to make o.'s ~ felt налагам се; who gave you the ~ to do this? кой ви даде право да направите това? by what ~? на какво основание? с какво право? on o.'s own ~ на своя глава/отговорност, по своя инициатива, самостоятелно; 2. pl власти, органи на властта; 3. авторитет, тежест (with сред); to carry ~ тежа, имам тежест/влияние; 4. авторитет, специалист, познавач (on); справочник (on); 5. достоверен източник; основание; on good ~ от достоверен източник, според сигурни сведения; on the ~ of Plato според Платон, на основание на думите на Платон.

[@:'Ґ@riti] n 1. власт; пълномошие; право; in ~ на/с власт,