Осиновяване
Осиновяването е правен акт, чрез който между две лица се създава връзка родител–дете. Това е юридическият път, ко който тези две лица се свързват както по
произход. Тази първична връзка се разклонява в система от родствени връзки, чийто обем зависи от вида осиновяване — пълно или непълно. Осиновяването не е нито
договор, нито сделка; това е специфичен правен способ за създаване на отношения равни по последиците си на кръвните отношения. В бългаското право материята се урежда със Семейния кодекс. Това един изключително хуманен институт на правото, с голямо емоционално и обществено значение. Осиновяването едновременно осигурява родителска грижа и семейна среда за отглеждане на детето и удовлетворява естествения стремеж на човека към майчинство и бащинство.
Вижте повече на Wikipedia.οrg…
adopt
1. v, осиновявам;
2. възприемам;
3. усвоявам.
adoption, n.
adopt
[ъ'dOpt] v 1. осиновявам; приемам, възприемам, усвоявам (обичаи и пр.), заимствувам (думи и пр.); 3 приемам, одобрявам (закон и пр.).
adopt
[@'dЈpt] v 1. осиновявам; приемам, възприемам, усвоявам (обичаи