accord

[akOr] m. (de accorder) 1. съгласие, сговор, мир; en ~ в съгласие; ~ verbal устно споразумение; кtre d'~ съгласен съм; se mettre d'~ съгласявам се; d'~ съгласен съм; 2. ост. pl. (du mariage) годеж; 3. съгласуваност, съвместимост; mettre en ~ съгласувам; 4. муз. акорд; акордиране; ce piano ne tient pas l'~ това пиано не е добре акордирано; 5. грам. съгласуване; l'~ des participes съгласуване на причастията. Ќ Ant. dйsaccord; discorde; incompatibilitй. Ќ Hom. accore, accort, acore.

1. n, съгласие, мир, хармония.
of one's own A - доброволно.
II. v, 1. съгласувам (се);
2. предлагам, оказвам (помощ).
[ъ'ko:d]

[ъ'kO:d] n 1. съгласие; мир; хармония; with one ~ единодушно; of o.'s own ~ доброволно; по своя собствена инициатива; to be in ~ /out of ~ with s.th. съгласен съм/не съм съгласен с нещо; to bring into ~ съгласувам, постигам/установявам съгласие меж ду; 2. съглашение, споразумение; уреждане. [] v 1. съгласувам (се), съответствувам, отгова рям (with с, на); хармонирам; 2. оказвам, давам отдавам; изпълнявам, удовлетворявам (молба и пр.).

[@'kЈ:d] n 1. съгласие; мир; хармония; with one ~ единодушно; {2}[] v 1. съгласувам (се), съответствувам, отгова рям (with