acclamation

f. (lat. acclamatio, de acclamare) 1. вик на възторг, овация, акламиране, ръкопляскане; 2. loc. adv. par ~ единодушно (при избиране без гласуване).

1. [ъ'kleim] v, акламирам, одобрявам бурно;
2. аплодирам, приветствувам;
3. провъзгласявам за.
II. n, възторжен вик, одобрение, приветствие, акламация.
acclamation, n.

[.aeklъi'meishn] n бурно одобрение, аклама ция.

[.%kl@i'meishn] n бурно одобрение, аклама ция.