accent

m. (lat. accentus) 1. грам. ударение; ~ tonique тонично, силово ударение; 2. писмен знак върху някоя буква; ~ aigu остро ударение ('); ~ grave тежко ударение (`); ~ circonflexe сложно ударение (^); 3. начин на произношение, акцент, интонация; 4. наблягане; mettre l'~ sur наблягам на, акцентувам на; les ~s guerriers du clairon бойният зов на тръбата; 5. прен. индивидуален характер (на стил); 6. муз. знак за изпълнение на една музикална фраза; 7. тон; d'un ~ autoritaire с властен тон; 8. акцент, особеност при произношение на местен говор или при говорене на чужд език; avoir de l'~ имам акцент (при говор).

1. ['аеkъsnt] n, ударение, знак за ударение;
2. муз: акцент;
3. акцент, произношение.
II. [ъk'sent] v, 1. слагам/поставям ударение върху;
2. произнасям;
3. подчертавам, акцентирам.

[aekъsnt] n 1. ударение, знак за ударение; муз. акцент; sentence ~ логическо ударение; синтактично ударение; to put ~ on наблягам на/върху; 2. харак терен начин на говорене; произношение, акцент; with a slight ~ of anger с леко раздразнен тон, с леки нотки на раздразнение; 3. pl поет. думи, реч; сти-хове; 4. изк. акцент (светлинен и пр.); 5. мат. знак прим ('). [ъk'sent] v 1. слагам/поставям ударение на/вър ху: 2. произнасям с ударение, подчертавам; изтък-вам; натъртвам, акцентувам.

[%k@snt] n 1. ударение, знак за ударение; муз. акцент; {2} [@k'sent] v 1. слагам/поставям ударение на/вър ху: 2. прои