abrupt

adj 1. внезапен, рязък; 2. несвързан, откъслечен; ein ~ es Ende внезапен край; ~ antworten отговарям несвързано.

e [abrupt] adj. et m. (lat. abruptus, de rumpere, "rompre") 1. стръмен; rocher ~ стръмна скала; 2. m. стръмен наклон; 3. прен. грапав; груб, рязък; style ~ грапав стил; caractиre ~ груб характер. Ќ Ant. doux; affable, courtois.

1. [ъ'brApt] a, рязък, внезапен, стръмен;
2. рязък, безцеремонен.
abruptly, adv.
abruptness, n.

[ъb'rлрt] а 1. рязък, отсечен, груб; 2. внезапен, ненадеен; крут; to come to an ~ end внезапно пре късвам/свършвам; 3. разпокъсан, несвързан (за стил); 4. безцеремонен; 5. отвесен, стръмен.

[@b'r^рt] а 1. рязък, отсечен, груб; 2. внезапен, ненадеен; кр