ablative

Ablatyw (łac. ablativus) - forma charakterystyczna dla łaciny, która jako jedyny język europejski przechowała ten przypadek z pierwotnego zestawu ośmioprzypadkowej deklinacji praindoeuropejskiej. Właściwy ablatyw (ablativus separationis) wyraża odchodzenie i oddzielanie się od czegoś. Oprócz tego spełnia też rolę narzędnika i miejscownika na zasadzie synkretyzmu przypadków (w łacinie nie ma oddzielnego narzędnika, a miejscownik jest w zasadzie w zaniku) i wiele innych funkcji (np. abaltivus qualitatis, ablatvus instrumentii, ablativus auctoris). Jako osobny przypadek występuje ablatyw także w sanskrycie.
W celu uzyskania więcej informacji, zobacz w Wikipedia.οrg...

Аблативен падеж или аблатив (още наричан шестият падеж, а на български и обстоятелствен падеж) е името на редица падежи, съществуващи в много езици, чиято обща функция е обозначаване на движение далеч от нещо, въпреки че детайлите в конкретния език могат да бъдат различни. Името "аблатив" произлиза от латинското ablatus, миналото (неправилно) причастие на auferre "отнасям".Аблативът може да се окачестви като "централен" падеж в латинския. Изразява различни обстоятелствени отношения в изречението и обединява три първоначално отделни индоевропейски падежа: същински аблатив, инструментал и локатив. Особено често използван е в латинския т. нар. ablativus absolutus. Това е конструкция от име в аблатив и минало страдателно причастие, съгласувано с името по род, число и падеж (KNG = kasus-numerus-genus). Пример: Duobus certanibus tertius gaudet. - (Докато) двама се карат, трети печели. Разновидност са конструкциите без причастие: Пример: Me invito - против волята ми Hannibale vivo - докато Ханибал бе живAblativus Absolutus е конструкция, която не се среща в българския език. Състои се от име в Аблатив + сегашно/минало причастие в Аблатив. (съгласува се с името по род и число.)Превежда се с обстоятелствено изречение, в което името играе ролята на подлог, а причастието - на сказуемо.
 Вижте повече на Wikipedia.οrg… 

Latinsk ablativ er en kasus, der gives de ord, subjektet gør brug af, fx: "Han råber ved hjælp af sin mund", her er "mund" ablativ, og "sin", da det lægger sig til "mund", er også ablativ, på latin vil det blive: "Is clamo ore suo", "is" betyder "han", clamo er præsens 1. person, singularis, indikativ, ore er ablativformen af det latinske ord for mund: "os", suo er ablativ, singularis for det "sin", som lægger sig til neutrums ord.
Se mere på Wikipedia.org...

ازى ،کاهنده ،(د ).مفعول به ،مفعول منه ،صيغه الت ،رافع ،مربوط به مفعول به يا مفعول عنه

kasus kelima, ablatif