abeyance

1. [ъ'beiъns] n, суспендиране;
2. временно бездействие, изчакване, отлагане, неизвестност.
in A - суспендиран, още нерешен, който очаква да бъде уреден.

[ъ'beiъns] n 1. временно бездействие; изчакване; неизвестност; 2. юр. временно прекратяване/ отменяване; отлагане, суспендиране; in ~, fallen into ~ отпаднал от употреба, който вече не се спазва/прилага (за закон, разпоредба, обичай и пр.); the mat-ter is still in ~ въпросът e все още висящ/нерешен; a land in ~ свободна/незаета/безстопанствена земя.

[@'bei@ns] n 1. временно бездействие; изчакване; неизвестнос