Old Turkic

Old Turkic (also East Old Turkic, Orkhon Turkic, Old Uyghur) is the earliest attested  Turkic language, spoken by the Göktürks (Uyghurs) in ca. the 7th to 13th centuries AD. It is a direct predecessor of the Chagatai and Uyghur languages. Sources of Old Turkic are divided into three corpora:the 7th to 10th century Orkhon inscriptions in Mongolia and the Yenisey basin (Orkhon Turkic, or Old Turkic proper)9th to 13th century Uyghur manuscripts from Xinjiang (Old Uyghur), in various scripts including Orkhon and Brahmi, the Manichaean, Syriac and Uyghur alphabets, treating religious (Buddhist, Manichaean & Christian), legal, literary, folkloric and astrologic material as well as personal correspondence. 11th century Qarakhanid  manuscripts, mostly written in Arabic script (Qarakhanid Turkic). The Qarakhanid corpus includes a 6,500 couplet poem, Qutaδγu bilig "Wisdom that brings good fortune", an Arabic-Turkic lexicon and Mahmud al-Kashgari's "Compendium of the Turkic dialects". Also classified as "Middle Turkic".
See more at Wikipedia.org...

Древнотюркският език (още староуйгурски, орхонски тюркски) е най-ранно засвидетелстваният тюркски език. Запазен е в надписи на гьоктюрките и уйгурите от 7 до 13 век. Не може да се смята за предшественик на уйгурския език, макар че някои черти на езика могат да се открият в средновековни тюркски езици като чагатайски.Източниците на древнотюркски се делят най-общо на три основни групи:Орхонски надписи в Монголия и по течението на река Енисей (7 - 10 век).Уйгурски писмени паметници, намерени в днешната китайска провинция Синдзян (9 - 13 век), писани с различни азбуки (брахманска, манихейска, сирийска, уйгурска). Съдържат най-вече религиозни текстове (будизъм, манихейство, несторианство). Караханидски ръкописи (11 век), написани с арабска азбука. Включва поема от 6500 двустишия, арабско-турски речник и "Списък с турските думи" от Махмуд от Кашгар.
 Вижте повече на Wikipedia.οrg…