Аблативен падеж или аблатив (още наричан шестият падеж, а на
български и обстоятелствен падеж) е името на редица
падежи, съществуващи в много езици, чиято обща функция е обозначаване на движение далеч от нещо, въпреки че детайлите в конкретния език могат да бъдат различни. Името "аблатив" произлиза от
латинското ablatus, миналото (неправилно) причастие на auferre "отнасям".Аблативът може да се окачестви като "централен" падеж в латинския. Изразява различни обстоятелствени отношения в изречението и обединява три първоначално отделни индоевропейски падежа: същински аблатив, инструментал и локатив. Особено често използван е в латинския т. нар. ablativus absolutus. Това е конструкция от име в аблатив и минало страдателно причастие, съгласувано с името по род, число и падеж (KNG = kasus-numerus-genus). Пример: Duobus certanibus tertius gaudet. - (Докато) двама се карат, трети печели. Разновидност са конструкциите без причастие: Пример: Me invito - против волята ми Hannibale vivo - докато Ханибал бе живAblativus Absolutus е конструкция, която не се среща в българския език. Състои се от име в Аблатив + сегашно/минало причастие в Аблатив. (съгласува се с името по род и число.)Превежда се с обстоятелствено изречение, в което името играе ролята на подлог, а причастието - на сказуемо.
Вижте повече на Wikipedia.οrg…
Free Download Now!
