ARBITRATION

Арбитраж (право) Арбитражът в правото е форма на (алтернативно) разрешаване на спор - алтернатива на съдопроизводството, което разрешаване се осъществява от трето лице (арбитър), овластено от страните по спора с това право. В исторически план, арбитражът предхожда държавното (съдебно) правосъдие, а де факто към този момент арбитражът е договорна алтернатива на страните в случаите, когато спорът не се отнася задължително до държавната юрисдикция (у нас такива са, например, въпросите и споровете относно недвижими имущества). Понастоящем арбитражът е изключително приложим във външнотърговските отношения и морското право.
 Вижте повече на Wikipedia.οrg… 

1. v, действувам като арбитър;
2. решавам чрез арбитраж.
arbitration, n.
arbitrator, doer.

[,a:bi'treishn] n (решаване чрез) арбитраж.

[,a:bi'treishn] n (решаване чрез) арбитраж.