Винителният падеж или акузативът е
падежна форма, която се съчетава с преходен глагол или с дума, означаваща състояние. Тази форма посочва обект, подлежащ на действие, или изразява различни обстоятелствени отношения: време, пространство, количество и др. От синтактична гледна точка винителният падеж се използва за означаване на пряко допълнение и на предикативен член, отнасящ се към прякото допълнениеГлаголите, изискващи винителен падеж, могат да означават:действие, което засяга обекта по някакъв начин и го променя;
хърв.: Mačka je posrkala mlijeko (Котката излочи млякото)действие, което е насочено към обекта, без да го променя;
нем.: Ich sehe den Wagen (Виждам колата).
яп.: Hon-o yomu (Чета книга)хърв.: Prijatelj poseduje vikendicu na moru (Приятелят ми има вила на морето)действие, чрез което се преодолява пространствено- времеви отношения.хърв.: Jelen preskoči potok i pobjegne (Еленът прескача потока и побягва); Noć sam proživio u strahu (Прекарах нощта в страх).Думите, които изразяват състояние, могат да бъдат страх, срам и др.:хърв.: Brata je strah (Брат ми го е страх); Sram vas bilo (Срамота; Не ви е срам)
Вижте повече на Wikipedia.οrg…
1. n, грам: винителен (падеж).
[ъ'kju:zъtiv]
[ъ'kju:zъtiv] грам. 1. а винителен; II.винителен падеж.
[@'kju:z@tiv] грам. 1. а винителен; II.винителен падеж.