чек

Чек (, ) — это ценная бумага, содержащая ничем не обусловленное распоряжение чекодателя банку произвести платеж указанной в нем суммы чекодержателю. Чекодателем является лицо, имеющее денежные средства в банке, которыми он вправе распоряжаться путем выставления чеков, чекодержателем — лицо, в пользу которого выдан чек, плательщиком — банк, в котором находятся денежные средства чекодателя.
Продолжение на Wikipedia.οrg...

Чекът е ценна книга, с която едно лице (издател), безусловно нарежда на друго лице (платец) да изплати определената в чека парична сума. Използването на чека като начин за разплащане започва още през 15 век в Италия, а най-масово е използван с икономическата си функция на платежно средство през 19 век. Чекът е от категорията на едностранните, абстрактни сделки. За издаването му не е нужно да има основание или да е постигнато някакво съгласие между издателя и платеца (изисква се единствено издателя да има покритие при платеца, който обикновено е банка). Използват се два вида чекове:пресечен е чек, върху който са нанесени 2 успоредни линии:общ пресечен е когато между двете линии няма написан текст или има обозначението "банка",специален пресечен е чека, на който между двете успоредни линии е изписано и името на банката платец;чек за минаване по сметка е чек, който отговаря на изискванията за обикновен чек, но изплащането му в брой е забранено и платеца може да изплати сумата само като я прехвърли по посочената сметка.
 Вижте повече на Wikipedia.οrg… 

м.
1) Документ, содержащий письменное распоряжение банку выдать предъявителю или перечислить определенную сумму с текущего счета лица, подписавшего этот документ.
2) а) Талон из кассы, удостоверяющий, что покупаемый товар оплачен.
б) Талон от продавца с указанием суммы, которую следует уплатить за покупаемый товар.

м 1.çek;2.qəbz, talon.

n. cheque, check, written order directing a bank to pay a specified amount of money; tab, bill

n. linchpin, pin that holds a wheel on an axle; pin, cotter