обелиск

Заглавието на тази статия може да бъде сбъркано с Обеликс. Обелиск (от гръцки οβελιςκος - „ръжѐн“, „шиш“, „острие на нож“) е висок каменен паметник с четири еднакви трапецоидни страни, особено типичен за Древен Египет. Първият, за който се пазят сведения, е от епохата на фараона Усеркаф, ок. 2500 години пр.н.е. Смята се, че египетските обелиски са били с позлатен връх (т. нар. пирамидион) и на тях се е гледало като на седалище на слънчевия бог. Пред храмовете на слънцето от епохата на V династия стоял по един обелиск, а пред тези от епохата на Новото царство (ХVІІІ - ХХ династия) - по два. Предполага се, че това разположение в началото е прието заради симетричността и едва по-късно преминава в слънчево-лунна символика, т. е. единият стълб е свързан със слънцето, а другият с луната като небесни светила.Първообразът на обелиска е камъкът Бенбен.
 Вижте повече на Wikipedia.οrg… 

дурсгалын хөшөө

obelisco.

м obelisk (sütun şəklində daş abidə).

obelisk