Абаджийството е особено популярен
занаят сред
българите през
18 и
19 век. Състои се в изработването на аба, груб
вълнен плат, използван за производството на мъжки дрехи. От 1830-те в много подбалкански градове са основани и абаджийски манифактури. В края на века абаджийството постепенно изчезва, изместено от конкуренцията на промишленото производство на
текстил. По своето стопанско значение стои на първо място в бита на българския народ. Тъкането на шаяк и аби в миналото е тясно свързано с облеклото на населението. То е едно от постоянните домашни занаяти. Изработването им вероятно предшества настаняването на турците в Балканския полуостров. Византийският хронист Григора свидетелства, че видял българи, облечени в черни груби домашни платове, наричани аби, „които заместват в голяма степен овчите кожи“.Дълбоките икономически процеси, които настъпват в турската империя през XVIII и XIX в., спомагат за развитието на текстилната промишленост. Особено се засилва производството на аби и шаяци, което прераства бързо в домашно манифактурно производство. Тази домашна промишленост се означава общо с името абаджийство, така както се нарича и ушиването на мъжки и женски дрехи от вълнени платове.Абаджиите от балканските и подбалканските селища завладяват не само пазари в обширната турска империя. Мнозина от тях стават и държавни доставчици на тъкани за облекло на турската армия. Нещо повече, те доставяли аби и за румънската армия. През 1871–1875 г. в Румъния са доставени български аби и шаяци за 48 000 турски лири.
Вижте повече на Wikipedia.οrg…