Химические названия: N,N-диэтиламид лизергиновой кислоты;N,N-диэтиллизергоиламид. Условные названия и шифры: LSD; LSD-25; Lysergide, Delysid. Химическая формула вещества: C₂₀H₂₅N₃O

Названия на сленге: «Кислота», «Кислое», «Кислый», «Кисляк», «Двадцать Пятое», «Люся», «Лизер», «Лимон» и др., а также по форме носителя: «Бумага», «Капля», «Сахар», «Кристалл», «Микродот». В русскоязычной медицинской литературе эпохи СССР для обозначения LSD употребляются аббревиатуры ДЛК, ДЛК-25.

Дозите се измерват в микрограмове (една милионна от грама) и дозата може да варира между 100 и 500 (силна доза) мкг. Доказано е, че ЛСД няма токсичен ефект върху организма и с него не може да се "предозира", защото смъртоносната доза е над 12000 мкг , а това е 30 пъти повече от "силната" единична доза. Приемане на такива дози на практика не се среща.

През първите години употребата на добилата митични измерения съставка на ЛСД, преди нейната инкриминализация, намира своята употреба в психиатричните клиники, където веществото се е смятало за обещаващ терапевтичен инструмент. ЛСД обаче, бързо попада на улицата и започва да се употребява предимно от музиканти, актьори, писатели, артисти, както и от много битници и хипита. Свързването на ЛСД с групи несъгласни с господстващия културен и политически дискурс води до пълното инкриминализиране на ЛСД. Регулационните режими обаче са леко разхлабени от 90-те години насам, но въпреки това притежанието и употребата остват преследвани.